Преди известно време, случайно попаднах на книгата "ЛЕЧЕНИЕ НА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ д-р Хулда Регер Кларк". Там се развиваше някаква теория, че едва ли не, всички болести са причинени или от бактерии, или от някакви замърсители, които биха могли да се облъчат с ЕМВ с тяхната резонансна честота, която би могла да ги разруши.

Като цяло в историята може и да има някава доза истина, но това, което ме притесни е рекламираното устройство "Зепер", което всеки щял да си сглоби вкъщи и да се самолекува с него. Това устройство представлява най-обикновен генератор на правоъгълен сигнал с една основна честота (хармоник) и амплитуда, по добре известната за всеки ел. инженер схема със стандартна интегрална схема "555". В схемата кондензатора и резистора, от чиято времеконстанта се определя честотата на изходния хармоник са с постоянен капацитет и съпротивление, което противоречи на почти всичко, написано в книгата досега. Такова устройство може да генерира само един основен (полезен) хармоник (неговите висши хармоници са основно, заради правоъгълността на сигнала), а всяка бактерия, срещу която се бори човек, има съвсем различна резонансна честота, която би я унищожила. Следователно, приложимостта на т.нар. "Зепер", който всъщност си е най-обикновен Генератор на хармоник е за точно определена бактерия и не би работил за други, освен ако пациентът не започне да сменя кондензатори като луд.Едно по-надеждно устройство би било такова с променлив кондензатор и цифров честотомер, който да указва текущата настроена честота.

Интересно е, колко ли болни от рак пациенти е подвела тази книга и им е вдъхнала фалшиви надежди? Никой не знае...

Покрай тази история, разбира се, има и други въпросителни, на които не се отговаря: какво правим с тези болести, някои от които ракови, които не се повлияват на такова лечение: например, причинени са от повече от 1 вид бактерия или изобщо не са причинени от бактерии. Освен това, дори да се улучи резонансната честота и бактериите изчезнат, какво правим с вече създадените от тяхната дейност тумори, които вече може да са придобили фаза на устойчивост и самовъзпроизводство и вече не им е нужен причинителят, за да съществуват.

Има и още един важен въпрос: дали резонансната честота на виновната бактерия, няма да съвпадне с резонансната честота ня някоя от клетките, изграждаща съвсем здрави тъкани, които не бихме желали да разрушим при лечението... Възможно е...

Има и проблем с амплитудата. Колко трябва да е тя , така, че сигналът да е достатъчно мощен, че да разруши максимално виновните бактерии, но да не се получат някакви вторични ефекти: разрушаване на здрави тъкани...

 

 

 

 

fulltext