Болката е разбираема. Загубата на дете е непоносима. Никакви думи не могат да я облекчат. Но точно в такива моменти на дълбока скръб се нуждаем най-много от яснота и разум, за да не допускаме подобни трагедии в бъдеще.
Произнасяте думата “системата” като проклятие. Обвинявате абстрактното понятие “държава”. Заключвате се в спиралата на емоцията, която не позволява да видите същността на проблема. Тази “система”, която толкова обичате да обвинявате, не е нищо друго освен колективното отражение на нашите собствени действия и бездействия.
Говорите за “държавата” като за някаква отделна от вас същност, като за враг, който нарочно убива децата ви. Но тази държава – кой я съставлява? Чии са ръцете, които асфалтират некачествено? Чии са очите, които си затварят пред корупцията? Чии гласове избраха политиците, които управляват бюджета?
Николай Попов се възмущава, когато министърът му обяснява, че са необходими 35 милиарда лева за цялостна рехабилитация на пътната мрежа. “Не ме интересува откъде ще намерят парите”, казва той. Но именно тук е същината – отказвате да погледнете числата, да признаете ограниченията на ресурсите, да разберете, че средствата са крайни.
Вашата реакция не се различава от детски каприз – искате незабавно решение, без да се интересувате от реалността. Но Науката не работи така. Реалните решения изискват:
Вашият гняв е безполезен, ако не се трансформира в методично търсене на решения. Всеки изкрещян лозунг, всеки гневен пост, всяко обвинение към абстрактната “система” е пропусната възможност за реална промяна.
Вместо да хабите енергията си в безплодни обвинения, представете си модел на управление, в който:
Вместо да хабите енергията си в безплодни обвинения, представете си модел на управление, в който експертите с доказан опит имат по-голямо влияние върху решенията в своята област, а всяко решение се базира на данни, не на емоции. Система, където прозрачността е гарантирана чрез блокчейн технологии, а приоритетите се определят динамично спрямо рисковете и наличните ресурси. Модел, в който гражданите участват активно чрез принос на експертиза, а не чрез крясъци и празни обвинения.
Това не е утопия – това е Адаптивната държава, която ARD предлага. Подробна информация за тази концепция можете да намерите тук: https://bit.ly/ARD_en#mce_temp_url#
Как Адаптивната държава би решила проблема с пътната безопасност
В модела на Адаптивната държава, трагедията на Сияна би могла да бъде предотвратена чрез няколко ключови механизма:
Към бащата на Сияна
Николай, болката Ви е неописуема и никой не може да я разбере напълно. Но имате избор – да се удавите в страданието и гнева или да трансформирате тази ужасна загуба в смислена промяна.
Не обвинявайте абстрактната “държава” – търсете конкретните механизми, които се нуждаят от промяна. Не изисквайте невъзможното – настоявайте за прозрачност и експертиза.
Сияна би заслужила не просто гняв, а истинска, трайна промяна.
Към всички, които крещят и пишат гневни постове
Емоцията ви заслепява, превръщайки възмутените постове и обвинения към "системата" в безполезен шум, докато истинската превенция на трагедии изисква методичен анализ, а не хаштагове. Всяка употреба на абстрактното понятие "система" без разбиране на конкретните механизми, всяко искане за моментално решение без признаване на ресурсните ограничения, всъщност подкрепя статуквото, което уж критикувате. Престанете да търсите емоционално облекчение чрез гневни коментари и започнете да градите конкретни, базирани на данни решения, защото Науката и ARD не предлагат празна утеха, а работещи системи, които реално предотвратяват трагедии – изборът е ваш дали ще продължите да крещите безплодно или ще допринесете смислено за промяната.
С безкомпромисна яснота,
Jidai Mirai,
ARD Team
https://bit.ly/ARD_en
fulltext