Който не знае Закона за баланса, 'квичи' неразбиращо против света

В световната история наблюдаваме как всяка доминираща сила достига връх, след което започва неизбежен спад - както е станало с Античния Рим, Османската империя и по-късно с Британската империя. Този модел показва, че никоя хегемония не е вечна.

Ленин даде на Украйна земи, които не ѝ се полагат. Затова Украйна се начичка с цели области, където населението се чувства руско. Това създаде първа предпоставка за война. Докато бяха сателит на Москва, нямаше значение - все тая. Ама после, когато САЩ си ги откраднаха, това стана проблем.

Руснаците страдат от имперски синдром. Мислят, че всичко, което искат, им принадлежи. Това беше втора предпоставка за война. Руснаците се отделиха от завета на духовните си родители: т.е. ние и са като блудния син: затъват в кал, защото искат повече, отколкото им се полага. На тях китайците са им приготвили един 'голям', 'жълт', да не кажа какво, но той ще е след войната.

Руснаците наричат нас родните аптали предатели, а истината е, че те са ни предатели. Ние сме техните духовни родители. Като техни духовни родители, сме отговорни пред Господа, освен за своите, и за техните поразии. Затова сме в такова окаяно състояние сега.

Западните империи също имат карма за изплащане. Американската империя затъна в политизирана пошлост и некомпетентност. Това, което наричаме "карма", всъщност може да се разглежда като натрупване на структурни проблеми в обществата. Например, робството в САЩ създаде дълбоки социални разломи, които и до днес влияят на американското общество. Европейските бивши велики сили имат карма да изплащат, задето са вредяли на своите колонии и за робовладелството.

Израел има да плаща кармата на всички карми - че убиха самия Господ. Тази карма им е толкоз голяма, че направо не виждам и не знам кога ще я изплатят. Те имат много пари и връзки, но и всичките пари и връзки на света няма да им помогнат особено.

Китайците живяха сравнително мирно и творчески, така че те имат най-малка карма за плащане, заедно със швейцарците. Примерът със Швейцария е показателен - страните, които са се фокусирали върху вътрешно развитие вместо върху имперски амбиции, често показват по-голяма устойчивост във времето. Бъдещият свят ще мине през период на тяхна ръководна роля.

Арабите съхраниха едно общество с консервативни ценности, което създаде и разви алгоритми, математика и дори яденето с вилица. Западняците им се подиграваха, че не са достатъчно либерални и жените им не са еманципирани, но те не разбират, че именно в това им е силата. Това показва как някои общества, запазвайки своите традиционни ценности, демонстрират забележителна устойчивост във времето - естествено противодействие на агресивната вестернизация и глобализация. Техните общества ще продължат да съществуват и да се развиват спрямо техните собствени виждания.

Турция отново ще има своите силни години. Всичко това ще се случи в преходния период до настъпване на Новата Ера, в която първо няма да има империи, после няма да има държави и накрая ще има само градове - полиси, управлявани от ИИ - всеки със свой ИИ, обаче навързан в мрежа с ИИтата на другите градове-полиси. Вече виждаме признаци на това развитие - големите градове често имат по-голямо икономическо и културно влияние от някои държави, като например Сингапур показва как може да функционира модерен полис.

Преходът към управление с помощта на ИИ вероятно няма да бъде рязък, а постепенен процес. Можем да очакваме хибридни форми на управление, където ИИ помага в процеса на вземане на решения, но не замества напълно човешкия фактор. Така 'принципът на махалото' отново ще върне античността с градовете-държави, но този път все пак ще има спираловидно развитие откъм технология и технология на управление.

---

fulltext