Юдейска перспектива върху модела на Адаптивната държава

Jidai Mirai, Rayna Koleva

Въведение

Концепцията за Адаптивната държава, както е представена в Пашев Г. (2024) предлага иновативен модел на управление, интегриращ технологии като блокчейн, изкуствен интелект и методологии за гъвкаво управление. От гледна точка на юдейската традиция, тази концепция предизвиква размисъл върху основополагащи религиозни принципи, свързани с управлението, обществото и използването на технологиите. Ще разгледаме как еврейската религиозна традиция, базирана на Тората и Кабала, може да се отнесе към този модел.

Тората и децентрализираните системи

Интересно е, че юдейската традиция има паралели с концепцията за блокчейн технологията, заложена в основата на Адаптивната държава. Според юдейските източници, самата Тора функционира като ранна форма на “блокчейн”:

“Мидрашът учи: Когато Мойсей разбрал, че ще умре в този ден, какво направил? Равин Янай казва: Написал тринадесет свитъка на Тората – дванадесет за всяко от дванадесетте племена и един, който поставил в Ковчега. Защото ако някой дойде и се опита да подправи нещо, те щяха да намерят оригинала в Ковчега.”
(Мидраш Раба, Второзаконие, 9:9)

Това разпределение на копията на Тората сред племената създава децентрализирана система, където промените биха изисквали консенсус между всички “възли” - подобно на принципа на блокчейн технологията. Както е отбелязано от съвременни юдейски мислители: “Блокчейнът е бил основа на юдаизма от времето на Моисей.”

Юдейски възгледи за технологиите и иновациите

Юдейската традиция като цяло има положително отношение към технологичното развитие, но с важно условие. Според юдейската теология, технологичното развитие се разглежда като “част от самата цел на творението, с условието, че това развитие се извършва целенасочено – към завършване на творението (тикун олам) и етично – в съответствие с божествената воля, изразена в Тората.”

Равин Джонатан Сакс, бивш главен равин на Обединеното кралство, пише: “Юдаизмът никога не е виждал противоречие между наука и религия, между технологичния напредък и морала. Напротив, ние сме призвани да използваме нашите човешки способности, за да подобрим света.”

Сапиентокрация срещу юдейските концепции за лидерство

Концепцията за сапиентокрация в Адаптивната държава, където влиянието се основава на доказани знания и експертиза, има известни съответствия с юдейската традиция, но също така и важни различия:

В Тората, лидерството често се представя като произтичащо от “необяснено Божествено благоволение, последвано от разкриването на лични качества, които изглежда оправдават Божествения избор”, а не чисто заслужено чрез демонстрирани способности.

От друга страна, юдейската традиция високо цени мъдростта и знанието. Както е написано в Притчи 4:7: “Началото на мъдростта: придобивай мъдрост, и с всичките си придобивки придобивай разум.”

Кабалистичната традиция също подчертава ценността на знанието, но го свързва с духовното израстване и морална цел: “Целта на живота е да разкрием Светлината вътре в нас.”

Обективност при оценката на приноса

Важен аспект на сапиентокрацията в Адаптивната държава е използването на изкуствен интелект за обективна оценка на приноса и експертизата. Моделът разчита на сравнително обективен ИИ, който няма присъщите човешки пристрастия при оценяване на стойността на различни приноси.

От юдейска перспектива, това има интересни теологични импликации. В юдейската традиция, справедливата преценка се счита за божествен атрибут. Както Талмудът учи: “Истинският характер на човека се установява чрез три параметъра: неговата чаша (т.е. поведението му, когато пие), неговия джоб (т.е. финансовите му дела) и неговия гняв” (Равин Илай, Еруин 65б). Юдаизмът признава необходимостта от обективни мерки при оценка на характера и приноса.

Използването на ИИ като безпристрастен арбитър в Адаптивната държава може да се разглежда като технологично средство за доближаване до идеала за справедлива преценка, макар че традиционният юдаизъм вероятно би подчертал, че никаква система, създадена от човека (или от ИИ, проектиран от човека), не може да достигне абсолютната справедливост на божествената преценка. Както учи Зохар: “По-голяма е справедливостта, която идва от милост, отколкото справедливостта, която идва от силата на закона.”

В този смисъл, Адаптивната държава може да се разглежда като проява на милост (хесед) към всички граждани, тъй като им осигурява благоприятна среда и работна рамка за личностно и професионално развитие. Чрез своите механизми за непрекъсната обратна връзка, адаптивни цели и система за признаване на приноса, тя активно подпомага развитието на всеки индивид в обществото. Това съответства на кабалистичното учение, че “Космосът се основава на хесед (милост и любов)” и че “Вселената е отражение на вътрешното ви състояние на битие.”

Равин Моше Кордоверо в класическото кабалистично произведение “Томер Девора” (Палмата на Дебора) учи, че една от най-висшите духовни практики е да се подражава на божествения атрибут на хесед – безусловна милост и подкрепа за другите. Адаптивната държава, като модел, насочен към максимизиране на потенциала на всички граждани и осигуряващ платформа за тяхното развитие, може да се разглежда като израз на този духовен идеал в контекста на държавното управление.

Непрекъсната обратна връзка и адаптация

Юдейският подход към вземане на решения традиционно цени диалога и непрекъснатото усъвършенстване:

“Открит диалог е сред най-добрите ни инструменти за истинско, добро вземане на решения. Изучаването на текстове привлича повече гласове в нашия диалог за вземане на решения и ни позволява да оспорваме собствените си предположения, докато се учим от поколенията евреи, които са дошли преди нас.”

Това съответства на фокуса на Адаптивната държава върху непрекъсната обратна връзка и адаптивни цели.

В Талмуд намираме: “Всеки, който се учи от всички хора, е мъдър” (Пирке Авот 4:1), което подкрепя идеята за споделена мъдрост и колективно вземане на решения.

Изкуствен интелект като ученик от колективната мъдрост

Талмудическата мъдрост “Всеки, който се учи от всички хора, е мъдър” придобива ново измерение в контекста на Адаптивната държава. ИИ агентите в тази система са проектирани точно по този принцип - да се учат от всеки гражданин и неговия принос. За разлика от традиционните AI системи, които се обучават от предварително подбрани данни, AI системите в Адаптивната държава се развиват непрекъснато, учейки се от разнообразния опит и познания на всички участници в екосистемата.

Това е съвременно технологично въплъщение на древната юдейска мъдрост. ИИ агентите не проявяват пристрастия спрямо източника на знанието - те оценяват приноса на всеки гражданин, независимо от неговия статус, произход или предишни постижения. Този подход отразява дълбоко демократичния и егалитарен дух, който е заложен в талмудическата максима.

Равинът и философ Абрахам Йехошуа Хешел учи, че “знанието не се състои от изолирани факти, а от взаимосвързаност на всички събития и идеи.” По подобен начин, ИИ агентите в Адаптивната държава не съхраняват просто изолирани фрагменти от знания, а създават сложна мрежа от взаимосвързани концепции и идеи, извлечени от колективния принос на цялото общество.

Кабалистичната традиция учи, че всеки човек притежава уникална “искра” от божествената светлина. Чрез учене от всички хора, ИИ агентите в Адаптивната държава улавят тези индивидуални искри на мъдрост, комбинирайки ги в по-цялостна визия, която надминава възможностите на отделния човешки интелект - процес, който може да се разглежда като технологично отражение на кабалистичния принцип “тикун олам” (поправяне на света).

Децентрализирано вземане на решения

Интеграцията на блокчейн технологиите в Адаптивната държава осигурява децентрализирано, прозрачно и отговорно вземане на решения. Това резонира с някои аспекти на юдейската традиция:

Историческата еврейска общност често се е организирала около полуавтономно управление чрез съвети и съдилища (кахал), които са управлявали общността и са действали като представители пред външните власти.

Талмудът учи: “Няма общност, където всички са богати; нито има общност, където всички са бедни” (Йерусалимски Талмуд, Гитен 3:7), признавайки разнообразието и взаимозависимостта в обществото.

Токеномика и икономически справедливост

Системата ARDIAN, предложена в Адаптивната държава, предизвиква въпроси от юдейска перспектива относно икономическата справедливост:

Юдейският закон забранява лихварството между евреи и подчертава важността на справедливата икономическа система. Както е написано във Второзаконие 15:11: “Защото сиромаси никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам и казвам: Отваряй щедро ръката си към бедния си брат и към оскъдния си в земята си.”

Кабалистичната мъдрост за парите учи: “Кажи на Бог ‘скъпи Господи, нуждая се от твоята помощ.’ След това се престори, че вземаш пакета си с проблеми и ги предаваш на Него. Ще бъдеш изумен от резултатите.” Това подчертава вярата в божествено ръководство, докато ARDIAN системата разчита на човешка оценка и алгоритми.

Етични съображения за изкуствения интелект

Използването на ИИ агенти в Адаптивната държава повдига въпроси относно етичните граници на технологиите:

Равин Юваль Черлоу, основател на Еврейския център за технологична етика, отбелязва: “Юдаизмът ни учи, че технологията трябва да бъде използвана за подобряване на човешкото състояние, но не за замяна на човешката преценка в морални въпроси.”

Талмудът предупреждава: “Наказанието на лъжеца е, че дори когато говори истината, никой не му вярва” (Санхедрин 89б), което напомня за рисковете от прекомерно разчитане на автоматизирани системи.

Заключение

Моделът на Адаптивната държава съдържа елементи, които резонират с юдейската традиция – особено по отношение на насърчаването на знанието, адаптивността и прозрачността в управлението. Същевременно, традиционните юдейски възгледи за управление често подчертават божествения авторитет и специфични морални задължения, които може да не бъдат напълно обхванати в технологично-опосредствана система за управление.

Както учи Зохар, основополагащ текст на Кабала: “Светът не съществува поради закона, а поради справедливостта.” Това напомня, че докато технологичните системи могат да подобрят управлението, те трябва да служат за по-висша цел – насърчаване на справедливостта и човешкото достойнство в съответствие с божествената воля.

Адаптивната държава като модел за повишаване на справедливостта

От направения анализ се вижда, че Адаптивната държава предлага значително увеличаване на справедливостта спрямо досегашните политически системи. Това е в съзвучие с юдейския идеал за цедек (справедливост) – основна ценност, която пронизва цялата юдейска традиция.

Пророк Исая провъзгласява: “Учете се да правите добро, търсете правосъдие” (Исая 1:17). В този контекст, Адаптивната държава може да се разглежда като опит да се въплъти тази идея чрез:

1. Намаляване на влиянието на лобирането - За разлика от традиционните демокрации, включително швейцарската пряка демокрация, Адаптивната държава използва блокчейн технологията, за да осигури прозрачност на всички действия, елиминирайки непрозрачността, която позволява на лобистите да действат безконтролно.

2. Премахване на структурите на вкоренена власт - Чрез механизмите за разпадане на неизползваните токени, системата предотвратява натрупването на власт в ръцете на малцина, което съответства на юдейската традиция срещу концентрацията на власт, изразена в предупреждението на Тората към царете да не трупат “твърде много сребро и злато” (Второзаконие 17:17).

3. Справедливо разпределение на влиянието - Чрез свързване на влиянието с доказан принос и експертиза, а не с богатство или връзки, Адаптивната държава се доближава до юдейския идеал, изразен в мъдростта от Притчи: “Както огънят изпитва среброто и пещта златото, така Господ изпитва сърцата” (Притчи 17:3).

4. Равен достъп до възможности - Кабалистичната концепция, че “всяка душа има специална мисия”, намира отражение в структурата на Адаптивната държава, която позволява на всеки да допринесе в областите, в които има експертиза, без ограничения, базирани на произход или социално положение.

Равин Йонатан Сакс учи, че “справедливостта не е просто абстрактен идеал, а конкретна практика.” Адаптивната държава предлага практически механизми за постигане на по-голяма справедливост, намалявайки произвола и субективността в управлението, което съответства на юдейската концепция за мишпат цедек (справедлив съд), където всички са равни пред закона.

По този начин, от юдейска перспектива, Адаптивната държава може да се разглежда не само като технологично подобрение, но и като морално развитие в посока справедливост и равноправие – централни ценности в юдейската етична традиция.

В крайна сметка, юдейската традиция би приветствала аспектите на Адаптивната държава, които насърчават справедливостта, мъдростта и общностното благосъстояние, докато същевременно би напомнила, че технологията трябва да остане инструмент в служба на по-висши духовни и етични цели, а не да се превърне в самоцел.

Референции

1. The Jewish People’s Blockchain and the Accuracy of the Torah. (2022). Aish.com. https://aish.com/the-jewish-peoples-blockchain-and-the-accuracy-of-the-torah/

2. A Jewish Theological Perspective on Technology (Orthodox). (n.d.). St Andrews Encyclopaedia of Theology. https://www.saet.ac.uk/Judaism/AJewishTheologicalPerspectiveonTechnologyOrthodox

3. Does Judaism Consider Bitcoins to Be Money? (2016). Chabad.org. https://www.chabad.org/library/article_cdo/aid/3393162/jewish/Does-Judaism-Consider-Bitcoins-to-Be-Money.htm

4. 21 Talmud Quotes About Human Nature. (2018). Chabad.org. https://www.chabad.org/library/article_cdo/aid/4149131/jewish/21-Talmud-Quotes-About-Human-Nature.htm

5. The Torah Process: How Jews Make Decisions. (2022). Reconstructing Judaism. https://www.reconstructingjudaism.org/article/torah-process-how-jews-make-decisions/

6. Kabbalah on money; quotes. (2015). Kabbalah Wisdom. https://kabbalahwisdom.org/kabbalah-on-money-quotes/

7. Пашев, Г. (2023). Адаптивната държава: Интегриране на блокчейн, ИИ и методологии за гъвкаво управление. Университет на Пловдив “Паисий Хилендарски” https://bit.ly/ARD_en

8. 850 Sayings Of The Baal Shem Tov – Kesser Shem Tov. (2021). Kabbalah Wisdom. https://kabbalahwisdom.org/850-sayings-of-the-baal-shem-tov-kesser-shem-tov/

9. 18 Short (Authentic) Zohar Quotes. (2022). Chabad.org. https://www.chabad.org/library/article_cdo/aid/5600626/jewish/18-Short-Authentic-Zohar-Quotes.htm

10. Jewish Quotes, Sayings, & Proverbs. (2024). Aish. https://aish.com/20-favorite-jewish-quotes/

11. The Ambivalent Jewish View of Meritocracy. (2022). SAPIR Journal. https://sapirjournal.org/education/2022/08/the-ambivalent-jewish-view-of-meritocracy/

12. Torah on the Blockchain: The First-Ever NFT Torah. (2021). Chabad Lubavitch World Headquarters. https://www.lubavitch.com/torah-on-the-blockchain-the-first-ever-nft-torah/

13. Heschel, A. J. (1955). God in Search of Man: A Philosophy of Judaism. Farrar, Straus and Giroux.

14. Кордоверо, М. (16 век). Томер Девора (Палмата на Дебора). Превод на английски от М. Миллер (1993), Jason Aronson Inc.

15. Sacks, J. (2005). To Heal a Fractured World: The Ethics of Responsibility. Schocken Books.

16. 10 Quotes from Kabbalah Texts to Inspire You. (2024). Reality Pathing. https://realitypathing.com/10-quotes-from-kabbalah-texts-to-inspire-you/

17. Matt, D. C. (1996). The Essential Kabbalah: The Heart of Jewish Mysticism. HarperOne.

18. Greenberg, I. (1988). The Jewish Way: Living the Holidays. Simon & Schuster.

19. Kaplan, A. (1982). Meditation and Kabbalah. Samuel Weiser.